След като читателят прочете тази книга и се запознае със записаните в нея постулати на вярата, които Авторът на света ни е дал да разберем чрез Неговото свято слово, записано в Библията, би следвало той да си направи някои обобщаващи изводи, които да останат в съзнанието му като отговор на основополагащите въпроси за света и човека, които в същност са действителният обект на проведеното изследване, като например: Кои сме ние, хората? Откъде сме тръгнали? Накъде отиваме и по кой път да вървим, за да стигнем там, където трябва? Така направих аз, когато завърших работата си по разглежданите в тази книга въпроси и описах резултатите в това съчинение. Тогава аз си направих моите изводи от изследването, които, с абсолютна сигурност, няма да съвпадат напълно с изводите на всеки един от евентуалните читатели, но въпреки това, считам за целесъобразно да ги оповестя в това кратко заключение, като ги формулирам по следния начин:

Първият извод, който произтича от записаните в текста постулати на вярата е този, че ние, хората, трябва дълбоко в себе си да осъзнаем и да признаем безусловното право на собственост на Всевишния Бог над всичко, което виждат и не виждат очите ни по нашия свят, защото е въпрос на елементарна почтеност да се признае правото на собственост на някого върху нещо, което той лично е създал и поддържа неговото съществувание, особено когато творението е направено от нищото, както Бог направи света и всичко, което има в него. При това трябва да отчетем факта, че като знак на високото достойнство на същество със собствена воля, Бог даде и на сътворения от Него човек също да има право на собственост и защити това право със своите великолепни заповеди. Но човекът не трябва да забравя, че неговата собственост е временна, доколкото и той е временен в своя живот на земята, и би трябвало да се съобразява с това. За жалост обаче, хората сме склонни да приемаме правото си на собственост за абсолютно, като забравяме, че всяко нещо преди да е наше е Божие, защото самите ние сме Божии.

Вторият извод от направеното изследване на Божието слово се заключава в това че, за да избират и да постигат най-правилните цели на своя живот, хората трябва да спазват правилата, които Бог им е създал и оповестил чрез Своето свято слово, защото никой на земята и на небето не знае по-добре от Създателя как Неговите творения ще функционират най-ефективно в условията на своето съществувание. Именно нарушаването на Божиите правила е причина за всичките беди на хората като личности, като общества, и на глобалното човечество.

Третият извод от направеното изследване е този, че Бог зачита личната воля и личния избор на човека да спазва или да не спазва Божиите правила, но не се намесва в последствията от направения избор, защото Той е предупредил хората, че всичко, което не отговаря на Божията воля, е грях и им е разкрил страшната истина, че наказанието за греха е смърт.

Четвъртият извод от изследването е този, че Бог е двигателят на човешката история и всички събития, които се случват на човечеството, са дълбоко обосновани в Божиите планове както за една или друга личност, така за един или друг народ и за цялото човечество. Но обхватът на връзките между събитията на земята преминава през необятните дълбочини на Божието мислене и е необозрим за човешките сетива и за човешкия ум, затова огромната част от тях и тяхното развитие са непредвидими от хората и им изглеждат нелогични в техните очи. Няма личност, която да може да даде категорична прогноза за каквото и да е, което ще се случи на земята, освен Бог, Който вижда миналото и бъдещето като на длан и е Единственият, Който може да го промени в една или в друга посока, ако пожелае това.

Петият извод се състои в това, че деградиралият след грехопадението човек, дълбоко в своята същност носи съзнанието за едно изгубено съвършенство, което от време на време проблясва в него, доколкото личните грехове не са го помрачили напълно. Възраждането на духовното съвършенство у човека може да се случи само ако той се отвърне от пътищата на егоизма и на греха, които опорочават живота на човеците по земята.

Шестият извод, който следва от прегледа на постулатите на вярата, е: съвременният свят върви неудържимо по пътя на греховността, воден от своите водачи и управници и доминиран от глобални сили и власти, които преследват своите егоистични материалистични интереси и цели за забогатяване и собствена сигурност. Тези сили и власти изповядват фалшива духовност, която деморализира човешките общности. Пораженията от всичко това са толкова големи, че колкото и да се увеличават научните усилия на човечеството за преодоляването им, резултатите от тях изглеждат нищожни и се губят като игла в огромната купчина от проблемите. Резултатите от тези усилия са по-скоро в обратната посока, защото злото си служи с тях много повече, отколкото доброто. Надеждата, че подобряване живота на земята ще се получи благодарение на усилията на човечеството в настоящата му греховна същност, за голямо съжаление, е абсолютно безпочвена илюзия. Краят на греховния свят ще бъде повсеместна разруха, последвана от глобална катастрофа.

Седмият извод от направеното изследване гласи, че Бог ще сложи край на греха на земята и ще създаде на нея един нов Рай, в който ще царят правдата и справедливостта, а Царят на това райско царство ще бъде самият Господ. Голямата и сладка надежда за всички човеци, родени и живели на земята е тази, че всеки един от тях ще има възможността да продължи своя живот в това Божие царство. Но за да стигне човекът до райското царство, той трябва да върви в живота си след Оня, Който знае най-верния път за неговото достигане и държи ключа за неговите порти. Пътят за това царство не е скрит за никого, защото Бог обича всичките си човешки чада. Този верен път е записан в Библията, а жалони по този път са постулатите на вярата, които са заложени в Святото Божие слово и са записани в непълното съчинение на тази книга. Всеки може да допълни това съчинение за себе си, като продължи едва заченатото изследване по този въпрос.