Есхатологична антроподицея • Човекът и историята в съвременното Православие

Настоящата книга носи доста необичайности. Нека първо се види, че това е един претенциозен богословски текст. Обяснявам: десетилетия наред теологията - и то в полулегалните заделени и пространства - присъстваше най-често или като калъпирана в учебни пособия, или остро профилирана в тясно-тематични проблеми. Случаят не е такъв. Ина Мерджанова се опитва да представи един тотален православен поглед към света и историята, да ангажира цялото учение през една гледна точка.

Втората необичайност е самата избрана перспектива. Ако, разбира се, на Православието се признава една разгърната антропология, не така стоят нещата със схващанията за история, във всеки случай според експерти от най-различни калибри. То Винаги е било мислено като трансисторично по своята интенция. Тъкмо срещу този предразсъдък тръгва авторката, а това тръгване има добра стига.

Третият такъв момент е акцентът върху актуалността на позицията. Излишно е да се обяснява, че Православието се гледа - и то по най-различни причини -като нещо, чийто център на тежестта се намира някъде доста назад във вековете. В това даже бива откривано неговото достойнство. Че едното е вярно, но не за сметка на другото, това авторката успява да открие в достатъчна мяра. Друга една необичайност идва от стила на изложението. По научному натренираното ухо - моето например - остава подразнено от липсата на директно доказателствени похвати в текста. Това, разбира се, идва главно от факта, че той стриктно следва своя предмет "като че той самосвидетелства за себе си".

Накрая трябва и да си призная, че като преподавател по християнска философия и култура аз "имам изгода" от появата на такава книга. Така е, защото тя концентрира ведно проблеми, чието обяснение и тълкуване гълта маса време, но пък чието заобикаляне е невъзможно, ако искаме да си вършим работата както трябва.

Доц. д-р Георги Каприев философски факултет СУ "СВ. Климент Охридски"