Тринайсетият апостол

...

Ковчезите скачат при такива слова

и марширувайки напускат гробищата

Задраскват не печатат Но късайки юздите

препускат думите език изплезили

след тях пълзейки влаковете идат

да лижат ръцете груби на поезията

Знам силата на думите Ще кажат: Ах

листенца стъпкани във вихъра на танца

Но въпреки това човек с душа и суетни

и с гръбнак

............................

Дълго многоточие.

и една кървава точка накрая - там, където е сърцето му.

Това е краят на самоубийството.

Както пише в предсмъртното си писмо: "Не винете никого... аз нямам друг изход."

Много поети се самоубиваха по същия начин в ония времена - "стъпвайки върху гърлото на своята песен", но малцина имаха мъжеството да сложат кървава точка на бавното си мъчително самоубийство.

Както казва един друг поет:

- Слава на героически замълчалите поети!

СТЕФАН ЦАНЕВ