Облак в гащи

Малцина се замисляха какво става, когато той се окаже сам в тясната си стаичка на Лубянски проезд или в мрачната и тясна хотелска стая. Фурните на самотата и съмненията се нахвърляха върху него и гризеха този силен, прикриващ се с ирония човек... И животът ще премине, и „любимата на места е скучновата“, както и пиесата, на която е отдал три месеца нечовешки труд. А фурните на самотата завладяват сърцето и стиха му и диктуват: „Аз искам да бъда разбран от моята страна, а не ще бъда разбран, какво да се прави“... Проклетото, разкъсващо сърцето съмнение в смисъла на нечовешката борба на лиричния поет с политическия поет, на поета, прекрасно владеещ тайната на прякото лирично въздействие и отказал се от похватите на лирика-хипнотизатор.

Лев Никулин, „Животът е действие“ М.,1940 г.