Мъртвата Брюге

В това "страстно изследване" на човек под "властта" на града (по авторовите думи в предговора) читателят има пълното основание да мисли, че ще се сблъска с един от онези невротични случаи, каквито по онова време братя Гонкур старателно колекционират и анализират. Градът, който "подтиква към действие" и "ориентира" фабулата: тази терминология оповестява един реалистичен, позитивистки проект, чиято цел е да подчертае "влиянието" на Брюге върху индивида. Но в процеса на повествуване същият този читател може да констатира известно приплъзване от първоначално обявения проект към един чисто поетически подход: "душевно състояние", "заразата на вече близките води", "хвърлената върху текста сянка".

Новаторството на Роденбах тук е от естетически порядък. Той е извършил синтез между стих и проза в хармония с известната формулировка от хегелианската диалектика "помиряване на противоположностите". В едно свое писмо Маларме потвърждава този синтез на проза и поезия: "Вашата толкова изкусна човешка история на моменти се изпарява... Целият съвременен опит за четене е насочен към преливането от поемата в романа и от романа - в поемата."