Може би, за да бъда правилно разбран, трябва да обясня на уважаемите читатели какво е ШУТАРАНГА.

Това е от песен.

А песента е тази песен, която баща ми и неговите приятели, когато се почерпеха, в най-лигавия момент запяваха нечленоразделно:

... Отдавна, в стари времена,

живял е крал със своята кралица.

Придворен шут, деня, нощя,

със своите песни ги развличал.

Веднъж кралицата каза:

Изпей ми, шуте, серенада,

затрогнеш ли сърцето ми,

целувка ще ти дам в награда...

Тук присъстващите севлиевски дами, сластно премрежваха очи, за да чуят какво е станало по-нататък. А понататък ставаше следното: шутът запяваше нежно и затрогващо, кралицата от своя страна го даряваше с целувка и тук:

Забравил ШУТАРАНГА свой,

влюбил се в своята кралица...

Ето откъде се взе тази ШУТАРАНГА... Иди на шестгодишна ранна възраст, че разбери какво, аджеба, е това нещо ШУТАРАНГАТА.

Шутарангата, мислех си аз тогава, е нещо мистериозно, някаква абракадабра. По-нататък в песента се казваше как кралят заповядал на палача да скъси шута с една глава. Сиреч да обезглави този шут, дето си е забравил ШУТАРАНГАТА, та да помни винаги, че всеки трябва да не си забравя ШУТАРАНГАТА, а да си я носи винаги със себе си и да не дава да го целуват разни кралици наляво и надясно.

Много по-късно разбрах, че всъщност думите са две: ШУТ и РАНГ, ама това наистина беше много по-късно.

Моето детство беше белязано завинаги от тази ШУТАРАНГА. То беше толкова мистериозно и необикновено -като самата дума. Беше измислено и неразбрано и може би не ми струваше главата, защото аз винаги и навсякъде си носех ШУТАРАНГАТА за всеки случай и удобство.

Затова реших книгата за моето детство да се казва именно така - "Шутаранга".

И започна моята шутаранга, не от моето раждане, а още много време

ПРЕДИ ДА СЕ РОДЯ