Тихият бял Дунав

Имената на жертвите, цитирани в романа, са на реални хора, чиито кости и до ден-днешен са в неизвестност. И никой досега не е поел вината за тяхната смърт, нещо повече, дори в показанията на физическите убийци не личи разкаяние. В един смешен процес след осемдесет и девета година престъпниците бяха снизходително потупани по рамото, а те обещаха да не правят повече така. Именно от това се страхуваше най-много един от героите ми, който дори подозираше, че господ също е партиен член.

Истината винаги е била доста спорно понятие. Нашата истина може да се окаже гнусна лъжа за съседа ни и това да предизвика омраза, неговата истина може да е толкова кощунствена за нас, че да предизвика възмущението ни. Затова всички забележителни дати в българската история носят две истини и народът ни винаги е бил раздвоен в оценката си за тях.

Мисля обаче, че по въпроса за концлагерите в България след Девети септември две истини не може да има. В случая истината е една и потресаваща. В наши дни изглежда толкова невероятна, че на младия човек може да му прозвучи като приказка на ужаса. И ако почувства известно недоверие, аз просто му предлагам да я прочете. - Авторът