Правото в Стария завет

Правото в Стария завет и защо не подобава да е в Новия завет

В прехода от Древност към Цивилизация правото преживява метаморфоза от пред(до)-право в право. Бавно, но настойчиво прибавя качества и свойства, в които е заложена неговата истинска природа като проекция на частната собственост. Тук прозира образът на индивида-личност, откъснат от уюта на родовата колективност, за да поеме бремето на свободата и отговорността за самоосигуряването си. Правото е законът на новата цивилизация, защото "знае" кода и формулите за движението на благата от един към друг и за разпореждането с тях. "Знае" модели за социално поведение, постигащи надежден ред и сигурност - условие за съхраняване на битието.

В прехода към новата Цивилизация става срещата на правото с религията на Единия Господ Бог Йехова и постига с нея симбиоза. В онези времена религията осмисля битието, дава вход на нещата в него, именува ги като от Бога дадени. Номадите-скотовъдци стават земеделци със своя земя - "обетована", държава на Господ Бог - теокрация, и подобаващ закон - правото, положено върху Десетте Божи заповеди, преодоляло талиона, положило принципа за лична отговорност и вина. Вписано в Стария завет правото устоява, защото е библейско, свещено, Господово.

И ето, поредната цивилизация - технологична, информационна, глобална. Ще я понесе ли правото?

И защо правото е недостатъчно и неуместно за Новия завет, където Иисус полага битието на Духа.

И така, Заветът е "стар", но религията в него е с нова мисия - да въведе правото. А тук гледната точка към всичко това е модерна.