Дисциплинарна структура на социологията

Предговор

Ако използваме една банализирана, но все пак запазила своята удачност - тъй като представя нагледно и в неразделна връзка два взаимноизключващи се смисъла - метафора ще кажем, че дисциплинарността в модерната наука е нож с две остриета. Негативният смисъл, който може да е неподозиран, се отнася до опасна вреда като последица от безкритичната употреба на дисциплинарния принцип. В късната модерност се берат горчивите плодове от далече отишлата дисциплинарна "раздробеност" на науката изобщо и респективно "раздробеност" на поддисциплини, какъвто е случаят с науки като социологията например. Ще разгледаме преди всичко дисциплинарната картина на социологията, която включва десетки поддисциплини, като всяка една от тях е изработила и изработва свой специфициран речник, част от общия специализиран социологически речник в сравнение с други науки, в т. ч. социални и хуманитарни. Няма съмнение, че се налагат непознати по-рано епистемологични и не само епистемологични проблеми, които не рядко и неслучайно пораждат меланхолични и декадентски нагласи и настроения. Ако се обърнем към другото острие на ножа - позитивното, така да се каже, то не може да се отрече ключовото значение на специализацията, изразяваща се в дисциплината за научния прогрес, за всяко едно значимо научно постижение. В наше време обаче "позитивите" по много причини сякаш се загърбват и досадата прегражда пътя на методичния и търпеливия размисъл (рефлексия). Хрумванията стават, изглежда, най-атрактивното нещо в света на науката.