Социологията като строга наука

Строга наука означава чиста наука. Отъждествяването на строга и точна наука е неправилно. Социологията е строга, но не се отнася към класа на точните науки, каквито са формалните науки, като математиката. Науката бива строга, синкретична, хибридна, квазинаука, наукообразна имитация или нещо подобно. Социологията е строга наука, когато остава в своите граници и избягва да се занимава и решава проблеми в други дисциплинарни полета. Социологическият империализъм е загърбване на научната строгост. Границите на социологията са подвижни, тъй като тя е полипарадигмална наука.

***

Проф. Георги Фотев е почетен професор на Нов български университет и директор на Центъра за изучаване на европейските ценности при НБУ. Автор е на голям брой научни публикации у нас и в чужбина. Той е National Program Director на European Values Study. Действителен член на European Academy of Sciences and Arts от 1993 r. Министър на науката и висшето образование (1991). Три мандата е бил директор на Института по социология към БАН. Сред основните му трудове са книгите: „Социологическите теории на Е. Дюркем, В. Парето, М. Вебер" (1979), „Принципите на позитивист-ката социология" (1982), „Социална реалност и въображение" (1986, изд. на гръцки език в Атина, 1996), „История на социологията", в два тома (1993), "Другият етнос" (1994), „Ethnicity, Religion and Politics" (1999), „Криза на легитимността" (1999), „Смисъл на политиката" (1999), „Граници на политиката" (2001), "Диалогична социология" (2004), "Дисциплинарна структура на социологията" (2006), "Дългата нощ на комунизма в България"(2008), „Ценности срещу безпорядък" (2009), „Българската меланхолия" (2010), „Сфери на ценностите" (2012), „Смисъл и разбиране" (2014), „Човешката несигурност" (2016) и др. В чест на проф. Г. Фотев е публикуван сборникът „Светове в социологията" (2006) с участие на негови ученици, колеги и на световни имена в социологията като Зигмунт Бауман, Едуард Тирикян, Майкъл Бъроуей, Джон Рекс и др.

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДГОВОР

I.

Типове знания

II.

Позитивна поляризация на социологията и философията

III.

Социологическите парадигми в диалогичен режим

IV.

Дисциплинарни форми на научните знания

V.

Социологията в обществото на знанието

VI.

Социологията като строга наука и ценностите

VII.

Бъдещето на социологията

VIII.

Публичната социология

IX.

Социологически кариери

ИМЕНЕН ПОКАЗАЛЕЦ

ПРЕДМЕТЕН ПОКАЗАЛЕЦ