История и време • В търсене на изгубеното

Монографията е първото комплексно изследване на проблема за времето като категория на историческия дискурс. Историята не само определя разположението във времето на миналото, настоящето и бъдещето. Тя конструира и множество сложни времеви форми: настояще в миналото, минало в настоящето, бъдеще в миналото и т.н. Анализът на ролята на темпоралните представи в историческото съзнание и историческото познание позволява да се формулира нетрационна трактовка на еволюцията на европейската историография и нейното място в системата на съвременните социални науки.

ПРЕДГОВОР

Земята ни върви към упадък;

рушветчийството и корупцията процъфтяват;

децата престанаха да слушат родителите;

всеки иска да напише книга

и краят на света е близко.

папирус от Прис

1 половина на III хилядолетие преди новата ера

Както е известно, хората се делят на такива, които нямат намерение да пишат книги, и на такива, които ги пишат. Съчинителите на свой ред или снабдяват книгите си с уводи, или се ограничават с предговори (опитите на отделни екстремистки настроени автори изобщо да не пишат предговори в повечето случаи незабавно се пресичат от рецензенти и редактори). Уводът се създава по строги канони: той съдържа постановката на проблема, определя границите и параметрите на изследването и безспорно свидетелства за сериозността на авторовите намерения. А пък предговорът се пише като съчинение на свободна тема и в повечето от случаите е симптом на умора от собствения труд.

Данъкът на "смъртната сериозност", ако използваме израза на М. Вебер, ние го даваме в първа глава, която май отговаря на всичките три изисквания на "Увода", а тук искаме да се ограничим до предговор. Но и това не облекчава кой знае колко задачата, та остава само да повторим автора на "Дон Кихот": "И нека призная, че трудът, който положих, за да напиша самата книга, беше нищожен, като го сравнявам днес с усилието да съчиня предговора, който сега четеш" (Сервантес 1979 [1605], с. 32).

...