Поиграхме си на любов

Животът ни е кратък като хайку,

с което трябва всичко да си кажем.

Ти си далече и не зная

не си ли само странник маловажен.

А несвършената работа ме чака,

в сънно безразличие изпада,

сто звезди изпуши мракът

и дойде посланикът от ада.

А пък тебе все те няма –

телефонни грешки ми досаждат.

Не можахме да напишем драма

за една неутолена жажда.

С думи като с речни камъчета да играем,

стъпките ни в пясък да потъват...

Ела! Срещу мен се зъби краят

и ще се разделим задълго.