Разкази

Училищна библиотека

Елин Пелин (Димитър Иванов Стоянов) е един от безспорните класици на българската белетристика. Той създава творби в различни жанрове. Най-характерни за творчеството му са разказите и повестите, които по идеи и дух носят тенденциите на социалния критицизъм. Тематично те са посветени най-вече на съдбата на българското село.

Типична за автора е склонността да извежда на преден план конкретното, делничното, дори злободневното-и чрез него да засяга абстрактните общочовешки проблеми за доброто и злото, за правдата и неправдата. Текстовете му са преди Всичко социални, а етическите Въпроси прозират през социалното, често се и редуцират от него или пък направо се свеждат до неговата същност. Така например обикнатата Елин-Пелинова опозиция е добрият бедняк и лошият богаташ. А доколко беднякът наистина е добър и доколко богаташът (или просто заможният) наистина е лош - понякога остава неизяснено, тъй като авторът рядко се впуска в психологизъм и етизиране. Неговата сила са набързо скицираните персонажи и събитията, плътно концентрирани около тягата на завръзката, развитието и развръзката на действието.