Магията на Поповци

ПРЕДГОВОР

Познавам хора, които по време на тоталитарния режим вземаха повече пари от това, което заработваха. Не бях от тази категория, защото се съсипвах от работа и печелех символично. Затова си и платих със здравето.

Още помня първия си работен ден, когато майка ми ме изпрати с думите: - бъди точна, взискателна към себе си и никога не отказвай работа, която ти се възлага!

Това впрочем са били качествата, които са се приписвани на прусаците. И докато те си бяха извоювали своето място в историята, аз загубих моето в института, в който работех, по здравословни причини.

Тогава бях сигурна, че една положителна промяна в живота ми щеше да се отрази добре на изгубеното ми здраве.

И тази промяна не закъсня. Получихме покана от леля ми Либинка, приятелка на майка ми, да посетим нея и семейството й в махала Поповци край Вакарел, където си бяха купили бившата кръчма на махалата и я бяха превърнали в лятна къща.

Три поколения приятелство ни свързваше с тази фамилия. Фани и аз бяхме от втората генерация.

Беше хубав летен ден и Трабантът, който гальовно наричахме Фюри - по едноименния филм, в който главния герой беше едно конче - ни понесе към Поповци - една от тридесетината махали на Вакарел, които бяха живописно пръснати около селото и софиянците с чувство за хумор ги наричаха "Ди Юнайтед Стейтс ъф Уокъръл"... -

Берлин, 10 юни 2002 г.