Време и съвременници, Част 3

Библиотека Българска памет

Вярно е, че макар да съм стар, аз все още имам такива любовни радости, каквито много млади, хубави и богати хора и на сън не са видели. Много малко могат здраве, младост, красота, власт, пари, събрано в едно, ако липсва най-важното: устремена към висини душа и в нея - магията на словото. А тъкмо това липсва на булгаристанците. Колко здрави, млади и хубави мъже не са в състояние нито за няколко седмици да привържат една жена, стават бързо-бързо противни дори на своята собствена. А да се приближиш към една нуждаеща се жена с примамката на някоя голяма банкнота, или с обещанието да дадеш служба на мъж и, на брат и, ней - само една същинска свиня може да не разбира, колко това е отвратително! Но и най-тъпият мъж в такъв случай чувствува презрението на жертвата. Каква "любовна радост" е то?! Свинство на свинствата! Такъв нещастник и цяла вечност да остане млад, здрав, хубав, богат, властен нито миг не ще изпита великото опиянение, което ни носи една с големи физически и душевни качества жена, влюбена "не с очите, а с ушите", както казва мъдрецът, полетяла към тебе с разтворени обятия, със светещо лице, със сълзи на възторг в очите, които не виждат повече ни плешивата ти глава, ни двойно и дори тройно помненото ти години.

Кирил Христов

Дневниците, писмата, изобщо личните свидетелствания на Кирил Христов за обществения и литературния ни живот от първата половина на XX век имат славата на може би най-скандалното явление в националния ни живот. Интересното е, че това мнение се оформя преди написаното да е станало публичен факт и всъщност допринася достъпа му до читателите. Веднага след смъртта на автора през 1944 г. неговите наследници вземат решението едва след като изтекат 25 години ръкописите да видят бял свят. Мотивировката е да не се засегнат живи лица, представени от поета в неособено благоприятна светлина. Както често става в подобни случаи, възбраната изиграва роля за предозиране на клюкарско-сензационните настроения. Те се подхранват и от бурното житие-битие на Кирил Христов, иначе един от големите български поети и драматурзи, но участник в безчислени литературни битки, силно емоционална натура, люшкаща се между амплитудата на обичта и омразата. С този свой несдържан темперамент и откритостта си да излива крайно субективните си човешки и творчески пристрастия без всякаква дипломатично ст, без съобразяване с йерархични авторитети и политически рангове той е една бяла врана в нашата културна действителност. Не е случайно, че години наред е принуден да живее и в чужбина, защото с предизвикателното си поведение се е превърнал в мишена, заплашен е бил от най-лошото, което може да го сполети. Но и далеч от родината, както се вижда от публикуваните в настоящата книга за пръв негови разсъждения, при цялата се депресираност и при неуютността му на изгнаник, Кирил Христов си остава същият характер.