Самодивска китка

В края на 1903 г. Кирил Христов издава сборника „Избрани стихотворения" с предговор от Иван Вазов. По-рано същата година в писмо Вазов пише до автора:

„Колибарските песни!" – Ароматни теменужки, набрани из топлиците на народната – македонска – душа. Колко младост и простота, и няга иде от тия мили куплетчета, тъй вещо и естествено нагласени по простонародната песен!

През 1904 г. цикълът „Колибарски песни" от сборника е редактиран отново, допълнен и издаден в самостоятелен том със заглавие „Самодивска китка".

В следващите години „Самодивска китка" намира място като част от много издания по примера на втория сборник със стихотворения на Христов от 1911 г. – „Слънчогледи. Самодивска китка. Intermezzo. Царски сонети", но не получава свой втори шанс да е в самостоятелно издание.

До този момент.

***

Кирил Г. Христов (1875 – 1944) работи в широкото литературно поле на лириката, драмата, епоса. Освен автор на поеми, романи, сборници с разкази, очерци и документална проза, Христов пише и първата българска научнофантастична драма. Превежда руски, чешки, немски, италиански и френски автори.

Атанас Далчев нарежда Кирил Христов сред петимата големи български поети заедно с Христо Ботев, Иван Вазов, Пенчо Славейков и Пейо Яворов.