Хетерографии

ЗЛАТОМИР ЗЛАТАНОВ И МОДЕРНИЯТ ОБРАТ В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА

Златомир Златанов не е само едно от най-значимите имена в българската литература през последните две десетилетия на XX и началото на XXI век, автор на емблематични за нейните развойни тенденции книги, той - и като поет, и като прозаик, и като есеист - изразява според мен най-представително модерния обрат на нейното развитие.

Откроил своето име още с първите си поетически публикации през 70-те години, Златанов дебютира донейде изненадващо с книга проза "Входът на пустинята" (1982), а през следващата година издава и първата си стихосбирка "Нощни плажове" (1983). Оттук насетне в един спокоен творчески ритъм се появяват новите му книги с проза (един сборник с разкази и новели през 1985 и три романа - съответно през 1992, 1993 и 2001) и стихосбирките "Палинодии" (1989) и "На Острова на копрофилите" (1997). Към тях следва да прибавим и две книги с есета - "Езикът и неговата сянка" (1996) и "Протоколи за другия" (2002), които го разкриват не само като творец с ясно критическо самосъзнание и интерпретаторска дарба, но и като философстващ писател есеист със забележителна ерудиция, "в крак" с най-новите и най-смелите духовни търсения на световната мисъл.