УВОД

Българската металургия следва да посрещне своя юбилей със заслужено самочувствие не само заради мащабите си (и до настоящия момент "Кремиковци" редом с металургичния завод в Галац са най-големите предприятия на Балканите, флаш пещта в Пирдоп е една от най-големите в света от този вид, а КЦМ в Пловдив е единственият оловно-цинков завод на Балканите и най-голямата компания за производство на олово и цинк в целия Черноморски регион), но и поради своята история, която започ6а по нашите земи още от неолита. Съгласно европейската статистика България се намира на 36 място в света по производство на стомана, а около 20% от износа ни за Европейския съюз се пада на металургията. Делът на металургията по разход на енергия в промишлеността съставлява 25%.

Някои експерти смятат, че от състоянието на металургията ни и в частност на "Кремиковци" ще зависят условията завлизането ни в Европейския съюз през 2007 г.

Развитието на металургията е неизбежно свързано с огромни разходи на енергия. Древната металургия е използвала основно дървен материал, било то като "сурови" дървета или във вид на дървени въглища.

През XIX век и до края на Втората световна война въглищата, както лигнитните, така и коксуващите, са основните източници на енергия. В заводите с пълен металургичен цикъл около 65% от енергията се изразходва в аглодоменния комплекс, а отпадъчните коксов и доменен газ се използват като горива за нуждите на валцовите производства. Недостигащите горива се покривали основно с генераторен газ - както за нуждите на мартеновите пещи, така и за нагревателните и термичните пещи за валцовите цехове.

След Втората световна война генераторният газ започва да се заменя на първо време с течни горива (мазут и нафта), а през втората половина на века - с природен газ.

Бъдещето на металургията е свързано с намаляване на енергийните разходи както по пътя на понижаване на специфичните разходи на енергия поради промяна в технологиите и усъвършенстване на автоматизацията на производството, така и чрез по-пълното и по-рационално използване на отпадъчните газове като конверторните и феросплавните и отпадъчните топлини за производство на пара, респ. на електронергия, получавана от пара с ниски параметри.

България е бедна на енергийни ресурси страна. Въглищата ни са преобладавощо лигнитни - нискокалорични - с високо съдържание на сяра и пепел. Известните запаси от нефт и природен газ са незначителни. Хидроенергийният потенциал на страната е също незначителен. Освен Дунав нямаме друга голяма река, а монтирането на малки вецове на малките планински реки се смята, че не може да даде повече от 10 млр. квтч. Освен това е немислимо вече да се използва дървесината за гориво. Докато през 1952 г. с дърва се задоволяват около 30% от енергийните потребности на страната, то през 1975 г. техният дял е спаднал под 1%. Главна причина за това е не само залесяването, но и развитието на промишлеността ни, респ. вносът на огромни количества енергоресурси от чужбина, главно от бившия Съветски съюз - атомно гориво, природен газ, коксуващи енергийни въглища и електроенергия. Смята се, че до 1989 г. използваните от нас технологии и начинът на управление на заводите ни е свързано с енергопотребление, два пъти по-голямо от средното на потребител на планетата и 3-4 пъти по-голямо от консумацията в индустриално развитите страни. Освен това бързото развитие на металургията у нас след Втората световна война имаше неблагоприятно влияние за екологията в страната и по-специално за онези райони в страната, които са имали в миналото уникални природни дадености.

Поради изброените горе причини се смята вече, че индустриалната топлотехника и в частност металургичната придобива основно значение за развитието на металургията ни, както от икономическа, така и от екологична гледна точка в периода на присъединяването ни към Европейския съюз.

В книгата са описани във възможно най-сбит вид историята на металургията в света и по нашите земи, респ. на развитието на металургичната топлотехника. По-подробно ще се спра на топлинните агрегати, използвани в черната металургия, поради това, че те са най-енергоемки.