Православни традиции и български стародавни вярвания

Границите на днешна България обхващат земи, които поради благоприятното си географско разположение от древността са били кръстовище на различни племена и народи. Още в праисторичесско време тук са живели хора, оставили съществени следи от своята духовна и материална култура. С първите си стъпки към разумен живот те оформили свои представи и обяснения за заобикалящия ги свят. С времето тези схващания се превърнали във вярвания, съпътствани от ритуали. Етническите общности сътворили митове и легенди, създали свои култове. Едни от най-древните вярвания, обособили се още в родовообщинния строй, са:

- анимизъм - вярване в одушевеността на всички предмети и явления в природата;

- фетишизъм - вярване, че определени предмети притежават свръхестествени свойства;

- тотемизъм - вярване, че съществува родствена връзка между група хора, животни и растения, в които се превъплътяват духовете на деди и прадеди.

В различните епохи, през които човечеството еволюира, тези представи изкристализират, за да станат духовни направления и религиозни учения. Т.е. от незапомнени времена хората са търсели обяснение на всичко зримо и незримо, случайно или предопределено, което виждат, чуват, докосват, усещат.

Следващите редове са свободен разказ на притчи и поверия, на обреди и обичаи, практикувани от нашите предци. Библейските Сказания, страниците от живота на най-тачените последователи на Бога, преплетени със стародавните вярвания, се превръщат в носители на онази живителна искра, която осмисля битието. И запознаването, макар и в най-общи смисъл с тези вековни ценности, в които се крие силата па българите, нашата национална самобитност и своеобразието на фолклорната ни култура, са целта на това повествование.