Хлябът в българската народна традиция

Предговор

В периода 1992-1994 г., работейки над книгата "Православни традиции и български стародавни вярвания", обикалях из страната. Събирах народни притчи за християнските светци, за обредите и обичаите, свързани с тяхното почитане. Интересувах се и какво помнят възрастните хора за това, как са чествани празниците, каква е била трапезата.

Бях силно изненадана от богатото разнообразие на отдавна позабравени ястия и най-вече от видовете питки, погачи, турти, месени по различни способи в зависимост от предназначението им.

Не по-малко ме впечатли, че в недалечното минало например, в Родопския край се е приготвяла закваска за тесто от картофи, в Хасковско, Ямболско, Сливенско и Айтоско - от грах и нахут, по поречието на Дунава и в Добруджа - от хмел и плодове, както и известният повсеместно квас, именуван селски, приготвен по най-примитивен начин.

Любопитството ми към замесването на хляба -свещен, сакрален за нас, българите, ме накара да събирам и записвам рецепти. Да ги проверявам в домашни условия и в празничните дни вкъщи да имаме винаги топъл, току-що опечен хляб с различен вкус, съобразен с тържеството и народната традиция.

За тези от вас, които също като мен се прекланят пред хляба, тачат опита, мъдростта, живителната сила на народния гений, които се гордеят с принадлежността си към българската нация, е предназначена тази малка книга. Тя излиза през първата година от новото хилядолетие.

Българските родове, фамилии, семейства, които носят в сърцата си християнската вяра и зачитат традициите, сядайки на масата, произнасят молитва за благословление с думите:

Отче наш,

благослови хляба,

който ни даваш

и нашата трапеза.