Текстовата част на настоящия каталог е с огледален превод на английски език.

Иван НИНОВ няма нужда от откриване, поне за тези, които познават и обичат суровата истина на това, което прави. Иска ми се да вярвам, че точно такива приятели и колеги днес споделят последните вълнения на художника.

Някъде към края на 60-те години художникът Тошко Петров доведе във вестник "Литературен фронт" един странен войник, с огромна папка с рисунки.

Войникът гледаше странно и уплашено, като наказан ученик, притеснителен и мълчалив.

А като прибавим, че и Тошко Петров не беше от най-словоохотливите, всъщност папката с рисунки измести и обезсмисли така и несъстоялия се разговор. Съдържанието на папката беше, поне за мен, една от онези изненади, които оставят следи през целия ни живот.

За първи път виждах в съвременното ни изкуство толкова мощни и силни експресивни рисунки, изпълнени с някаква лично изстрадана истина, която не може да се стигне и с най-доброто обучение. И досега съм благодарен на Тошко Петров за тази първа среща с тези сурови и земни рисунки, изпълнени с много човешка болка и с един усет за рисунка, който го сродяваше с изстраданата духовност на Ван Гог и Миле. Доколкото си спомням, нещо от тези рисунки излезе във вестника.

Не знам Иван Нинов тогава как е приел появяването си на страниците на "Литературен фронт", но поне аз се вълнувах така, когато за пръв път видях отпечатана своя картина.

Някогашното войниче с мърлявата и разпокъсана папка отдавна е голямо име в българската графика, което познава и владее по един неповторим начин тайните на графичната кухня.

Художник със своя предметност, синтетичен и монументален независимо от формата на графичния лист и преди всичко художник с много вътрешна енергия и мощ.

Нестандартен като поведение, нестандартен като човешко и артистично присъствие, Иван Нинов преди всичко е нестандартен като творец. Колкото интуитивен, толкова и по някакви неведоми пътища на пластическото възпитание високо култивиран художник, монументален, суров и аскетичен, оголил нещата до тяхната същност.

Иван Нинов е по своему нежен, лиричен и интимен.

Далеч от светската суета, от временния и мимолетен свят на бохемските привидности, Иван Нинов винаги е бил близко до себе си, до собствената си същност и природа, което означава до собствения пластически свят.

Проф. СВЕТЛИН РУСЕВ