Символни полета в българската литература

Трите опори, върху които е изградена книгата - словото, природата и обществото, се идентифицират с метафорния избор, знаковата природа и като цяло принадлежат на "генеалогията" на една литература. Авторът прави опит да проследи родословието на нейните символи, доколкото това е възможно, за да се очертаят взаимности и диалози, които образователните програми до този момент прикриват.

Литературната наука неведнъж се е насочвала към "съпоставително четене" на художествените текстове в рамките на един продължаващ литературен диалог. Несъмнено голямо изкушение са именно тези съпоставителни моменти. Една възможност да се напусне плоскостта на емпиричното знание се съдържа в интерпретаторската "игра". В нея се сплитат понятията за процес и диалог, чийто център са устойчивите категории и символи.

Надяваме се тази книга да намери своите читатели сред учители, кандидат-студенти и всички, които са готови да навлязат в следата на едно литературно самопознание.