ВМЕСТО ПРЕДГОВОР

Журналистиката е безпощадният метроном на всяко общество. Тя не само отмерва социалното време и ни прави духовно съпричастни на промените в него, но и ни позволява да очертаем психологическия профил на изживяното, да вникнем в механизмите на социалните преображения, да потърсим в настоящето маршрути към бъдещето. Една от задачите при проблемната историческа ретроспекция на журналистическата наука е да откроява същественото като преосмисля шумната суетня на показваното, на емоционалното "ехо" на изживяното от милиони хора като отсява проверените професионални модели и перспективни творчески стратегии. Вече бе направен подобен преглед на стойностното и значимото в българската журналистика, когато във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет бе проведена конференция и бе издаден сборник (150 години българска журналистика. С, 1994.) в чест на 150-годишнината от първия редовен брой на първото ни периодично издание - Фотиновото "Любословие" /1842, 1844-1846/.

Настоящият сборник включва представените научни доклади и съобщения от конференцията "160 години българска журналистика - минало, настояще, перспективи", която се проведе на 29 и 30 октомври 2004 г. в зала 1 на Ректората на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Научната конференция бе посветена на 30-годишнината на Факултета по журналистика и масова комуникация /ФЖМК/. Сред участниците бяха преподаватели и докторанти от ФЖМК, от Историческия факултет на Софийския университет, от Нов български университет, от Варненския свободен университет. Конференцията бе отразена от електронни и печатни медии. По някакво странно съвпадение в деня на откриването и - 29 октомври 2004 г., се случи показателното събитие, върху което те акцентираха - подписването на Заключителния акт на Европейската конституция - стъпка по пътя на Европейския съюз - една перспективна цел на българското цивилизационно приобщаване. Още преди Освобождението, когато се води борба за възстановяване на българската държавност /включително и чрез активното духовно съпричастие на журналистиката ни/, пресата съпреживява тази идея. Показателно е усилието на един от лидерите на Българското възраждане Любен Каравелов, редактор и на вестник "Свобода" /1869-1872, Букурещ/, който се свързва с Международната лига за мир и свобода /основана през 1867 г./ в Женева, поставяща си за цел образуването на Съединени европейски щати.

Сборникът "БЪЛГАРСКАТА ЖУРНАЛИСТИКА - 160 ГОДИНИ. МИНАЛО - НАСТОЯЩЕ - ПЕРСПЕКТИВИ" е част от проект към Фонд "Научни изследвания" на Софийския университет "Св. Климент Охридски" с председател на Управителния съвет проф. д-р Георги Бакалов.

Автори в сборника:

Здравка Константинова, доц. д-р

Милко Петров, проф. дфн

Владимир Михайлов, проф. дн

Ивелина Ватова

Минка Златева, доц. д-р

Светослав Терзиев

Лилия Райчева, доц. д-р

Петранка Филева, доц. дсн

Любомир Стойков, доц. д-р

Александър Ангелов, доц. д-р

Луливера Кръстева, доц. д-р