Ляля, сама в широкия свят

Съставител и литературна обработка Бригита Йосифова

ПРЕДИСЛОВИЕ

Читателю! В ръцете си държиш необикновена книга. Не всеки ден се случва да разтвориш страниците на прекрасна книга. Но тази книга е именно това: прекрасна.

Както някога с теб, читателю, в детството сме проливали сълзи за намереното дете Реми от книгата "Без дом " на Хектор Мало, страдали сме за малката Козета от " Клетниците " на Виктор Юго, сега ти предстои да обикнеш и момиченцето Ляля. Съдбата и ще те увлече не по-малко от тази на измисления англичанин Реми и измислената французойка Козета. Но Ляля грабва двойно повече нашите сърца, поради една съществена разлика: Ляля не е измислена, не е литературен образ и плод на писателска фантазия. Малката Ляля е истинско дете, от плът и кръв. И говори и пише на български! Живяла е сред нас, в София. Тичала е из софийските ни улици. Пораства и по-късно живее край нашето Черно море, в Бургас.

След много години решава да остави на децата си най-съкровеното: истината за горчивото си детство и своя необикновен живот. В размисъл и тъга хвърля поглед назад към миналото. Пише скришом, не показва страниците никому. Като завещание, като последна прощална нежност изписва на първата страница на ръкописа: "На децата ми, които не ме познават ".

Читателю! Всяка великолепна книга е щастливо откритие. Житейската изповед на Елена Везенкова - Воденичарова е за нас едно от щастливите открития. Увлекателните и страници ще ни накарат да потънем в света на непозната стара София от преди близо 90 години... Но най-изумителното на тази книга е литературният и блясък. Няма никакво съмнение, тя ще влезе в златния фонд на българското художествено слово.

Бригита Йосифова