Том 08 – Български национален фронт, Част IV - Доклад пред ЦУС на БНФ

Политическо пътешествие срещу ветровете на XX век

ПРЕДГОВОР

След разцепването на БНФ през 1959 г. и изоставянето на царската карта, на която организацията беше заложила от основаването си през 1948 г, все по линията на неизживяните до-деветосептемврийски легионерски комплекси, ние се впуснахме в политика на независимост от дворцовите среди и се заехме да изградим на практика едно демократично представителство в съюз с други партии и организации. Нашите усилия кристализираха с основаването на Българския национален съвет (БНС), обявен на Четвъртия конгрес през 1960 г., като коалиция с БЗНС - гичевистката версия представлявана в емиграция от Тончо Тенев, народен представител в Седмото велико народно събрание от групата на Никола Петков. С името на БНС, при първия удобен момент ние се заехме да търсим признание и подкрепа от официалните американски власти посредством комитета "Свободна Европа."

На тази наша инициатива се противопоставиха политическите сили около Българския национален комитет на д-р Г. М. Димитров и дворцовите манипулатори на още младия по онова време цар Симеон. Зад тези сили стояха американските разузнавателни служби, където се бяха вече добре барикадирали и Димитров, и дворцовите полковници. Ние разчитахме на нашите необорими аргументи, основани на безвъпросното ни антикомунистическо минало, на придвижването ни към политическия център с БНС и с формулата, която ние предлагахме за широко обединение на българската емиграция в борбата за освобождение на България. С тези аргументи аз се бях въоръжил още преди преминаване на границата и не престанах да мисля върху тях през всичкото време на емиграцията ми преди и след като формално влязох в БНФ. Но нещата не тръгнаха както очаквах.

Първо, всред емиграцията се сблъсках с вече установили се враждебни политически кръгове, с огромна доза опортюнизъм и партизанщина, където смислени и валидни аргументи просто не се вземаха предвид, тъй като каузата, в името на която издигах тези аргументи, се беше превърнала в инструмент за уреждане лично положение на политически проявените фактори, а там имаше значение само унищожаването на възможни съперници за разполагаемите привилегии. Заедно с това членският състав на организацията живееше още с носталгия по старите времена на нацисткото минало и макар да се приемаше като необходимост идеологическо пренагласяване, всяка стъпка към демократични принципи и политика дразнеше самочувствието на мнозина от редниците в членската маса.