Септември 23: идеология на паметта

Нова българска критика [септември '23:...]

Днес Септемврийското въстание от 1923 г. отсъства от културната памет. Изтласкано е не поради заплаха за държавността, както е през 30-те години, а защото на равнище научни и образователни стратегии лявата гузност и дясната гнусливост спрямо комунистическото минало са си стиснали щастливо ръцете. Спорни "места на паметта" не бива да има - а единствено безспорни са тракийските светилища. Изтривайки паметта за 1923 г. и всичко онова, което тази "кървава бразда" легитимира, ние превръщаме историята на българския XX век в разказ на идиот, изплют с много шум и ярост, но без капка смисъл. Забравата, наложена върху Септемврийското въстание, е несъзнателен опит социализмът да бъде "нормализиран", т.е. да бъде вкаран в поредицата от исторически епохи, към които подхождаме така, сякаш сме в магазин за туристически сувенири - знанието за тях се е трансформирало в образ, който можем да си отнесем вкъщи, без това да ни ангажира с нещо. Битак с битови кукли и бюстчета на Сталин...

Това е книга за паметта и литературата. За паметта, която не се наследява, а се моделира; за литературата и крехката и власт, с която разколебава клишетата и ни изправя пред собствените ни граници.