Не ти завиждам, Ной

Тази книга е първа за автора, но тя няма нужда от предисловие в "дебютантски" аспект. Подобни предговори са патерици към книгите и в доста случаи само "оневиняват" неизбежните за дебюта недостатъци.

"Не ти завиждам, Ной" не е сред книгите, за които трябва да се говори за дебют в младежкия смисъл на думата. Това е една дълго писана и добре обмислена стихосбирка, чиито текстове говорят за изтънчена чувствителност и поетическо можене. Богатите познания, немалкият житейски опит, съчетани с едно модерно светоусещане, са предпоставка Борис Пасков да ни поднесе една завършена книга. Трудно ми е да го сравня с поетите, които познавам. Неговото писане по-скоро ме води на юг - някъде към Сеферис и Кавафис, към гръцката митология /не случайно в стиховете му има доста препратки в тази посока/.

Ние достатъчно си поговорихме с автора за тази стихосбирка, но все пак искам да му кажа: "Борисе, написал си една много интересна книга, с която би трябвало да се гордееш!"

Прекалено ранните дебюти в никакъв случай не са предимство и за тях поетите имат една приказка: "По-малко стих на младини, по-малко срам на старини..." Ти си достатъчно самовзискателен и съм убеден, че ще ни зарадваш с една още позряла втора книга.

Желая ти го от сърце!

Добромир Тонев