Бели облаци от древнокитайската поезия до японските тристишия хайку
В наличност · доставка до 2–3 работни дни
- Спиди, Еконт или Български пощи
- Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
- Връщане до 7 дни
- Автор
- Сборник
- Издателство
- Нов български университет
- Преводач
- Крум Ацев
- Народност
- българска
- Година
- 2014
- Издание
- второ издание
- Корици
- меки корици
- Страници
- 212
- ISBN
- 9789545354342
За книгата
ПЕСЕН ЗА БЕЛИТЕ ОБЛАЦИ
Бели облаци в небето –
от хълмове, от върхове сами извират.
Истината* - вечна и далечна –
е сред планините и реките.
Безсмъртието в себе си открий –
един ден пак тук ще се видим.
*ШЕСТСТИШИЕТО се среща в един текст, чийто запис с дребни знаци върху бамбукови дъсчици бил открит през 281 г. при отваряне на гробница от началото на III в. пр. н. е. Запазеният днес препис под заглавие "Животопис на Сина на небето Ми" (Му тиен-дзъ дкуан) проследява странстванията на един от древнокитайските владетели - Му от ди-настията Джоу - управлявал през X в- пр. н. е. На път към изворите на Жълтата река, той навлязъл в Земите на безсмъртните, които китайската митология свързва с планинските области на запад от страната - и край Нефритовото езеро (Яо-чъ) срещнал божествената Майка-повелителка на Запада (Си Ван-ми), пил с нея вино, а тя му изпяла тази песен.
