Монографията представлява първото в българската литература изследване, посветено на историографската текстология. Защитава се идеята, че историографската текстология е помощна дисциплина спрямо историографията. Разглеждат се следните основни въпроси: авторство на историографския текст, основен историографски текст, датиране на историографския текст.

В тази книга научната дисциплина, която изучава историята на историописния текст, ще бъде наричана историографска текстология.

Терминът текстология за пръв път е употребен като название на самостоятелна научна дисциплина в края на 20-те години на XX в. Независимо че терминът е сравнително нов, научната дисциплина е твърде стара. В течение на векове изследователи са се стремили към достоверно знание за историята на конкретни текстове и резултатите от тяхната дейност постепенно са оформили теоретичните основи на текстологията. Днес текстологията се разбира най-вече като изучаване на определени специфични характеристики на художествената литература. Текстологията се приема за филологическа, литературоведска наука, изучаваща прийомите за анализ на текстовете на литературните произведения с цел правилното им разбиране, критическа проверка, поправки и издаване.

В това изследване обект на проучване няма да бъде художественият, а историописният текст. Въпреки споменатата разлика спрямо литературоведската текстология, в книгата широко ще бъдат използвани похватите, разработени от филолозите в течение на столетия. Въпросното заимства-не не е случайно. Напротив, то отразява обективната общност на цели, задачи и методи при изучаването на историята на текста, независимо от това какъв е той - художествен, научен, публицистичен или друг.

Според мен, историографската текстология представлява помощна дисциплина на историографията. Нейната задача е чрез използването на специфична система от методи и практически подходи да осигури достоверно знание за редица характеристики на историописния текст. Без въпросното знание е невъзможен същинският историографски анализ.