Погромът над творците на изобразителното изкуство след 9. IX. 1944 г.

Превратът на 9. IX. 1944 г. пропука завинаги крехкото единство на българския народ. В най-дълбоките и тъмни пластове на колективното подсъзнание се събудиха страшни сили; изригна гейзер, който изкара на повърхността мътилката на всички най-отвратителни пороци. Незнайно как, за една нощ се пръкнаха хиляди "народни борци за свобода", които бързаха да се присламчат към новата власт. Одрипавели, жадни за мъст "шумкари" и отечественофронтовски активисти засвириха страшната песен на шмайзерите.

Из страдалната българска земя се изви сатанинско хоро, което оставяше след себе си огън и кръв. Тази вакханалия само за няколко месеца помете елита на нацията - нейната интелигенция. А сред най-пострадалите бяха българските художници и архитекти, критиците и историците на изкуството.

Първата жертва бе карикатуристът Борьо Зевзека (Б. Руменов), убит в сградата на радиото. Последва го Райко Алексиев. Във фейлетоните си той бе обрисувал блестящо образа на лумпена, който сега се бе превърнал в "човек на деня". Героят му Гуньо Гъсков очакваше с нетърпение да навърши 17 години, за да стане "комунист". "Тогава - споделяше той - ще си пуша тютюн свободно и никой не може да ми каже нищо, защото ще му викам долу буржоазията." И ето че неговото време бе дошло.

Само едно не предвити клетият Щурец: че любимият му литературен образ, подобно на съвременен Франкенщайн, ще оживее и ще посегне на създателя си.