Национална идентичност

Национална идентичност • Семиотичен ракурс към проблема за саморазбирането

Вместо всеобщо допитване до нас - поданиците на републиката, което да разкрие безпристрастно народната воля "за" или "против" включването ни в Европейския съюз (ЕС) и НАТО, управляващото парламентарно мнозинство ни предлага дебат по българската идентичност в контекста на влизането ни в един съюз, чиято политическа характеристика не е съвсем ясна - "съюзна държава, съюз от държави или нещо трето", както арх. Христо Генчев отбеляза, обсъждайки европейските терзания на България(Хр. Генчев. Европейските терзания на България. - 24 часа, 14.12.1999.).

Доколкото, както казват, ЕС бил нещо уникално в предходната история на човечеството, наистина не знаем какво изобщо да мислим за него и с какви думи да го описваме.

Мнения в духа на скептицизма, който нараства и в страни-членки и кандидат-членки на ЕС, изобщо не се обсъждат, както би следвало да бъде в една демократична страна. Журналисти се разхождат до Ню Йорк, за да отразяват протестите на млади хора срещу глобализма, но не и за да ги интервюират и да чуем от тях самите мотивите им да излязат на улицата. Не се подлага на коментар, заради какво в същност не приемат глобалните стратегии на капитала.

Жалко наистина, че опозиционните партии се отметнаха от предишните си позиции спрямо упоменатите два съюза и поставиха електората в шах, кого да подкрепи на следващите избори, ако не желае тези интеграции. Преобръщащото се на 180 градуса поведение е неприемливо, тъй като причините за промяната не са резултат от осъзната липса на всякаква алтернатива, а, както подозираме, от съзряна облага в някакъв неизвестен още смисъл.

"Стремежът на Малина Стефанова да предложи път за съдържателното изясняване структурата на понятието "национална идентичност" и приемливо обяснение на явлението "воля за независима държава", тръгва от дълбокото и убеждение, че всяка разнородна, т.е. лишена от общ лингвистичен корен и религия, етническа група, принудена да се развива в рамките на чужда държава, прилича на човек, сменил гражданството си с чуждо и приел сериозното предизвикателство да живее на чуждо място с надежда за просперитет в една "несвоя" обществена среда. Според нея, реалното следствие от подобен избор, е появата на едно специфично чувство, съпровождащо процеса на саморазбирането, което обяснява и волята на етноса за постигане на независимост. Стефанова го нарича "чувство за структурна пълнота", формулирайки го като "особено удовлетворение на самосъзнанието на етническата общност и индивида, идващо от убеждението, че собствената специфика е подобаващо защитена единствено под плаща на добре изградената (национална)държавна структура, която на свой ред може да бъде закриляна на следващи структурни равнища – тези на международната регионална и световна общност". Оттам нататък, следвайки избрания от нея "семиотичен ракурс" към проблема за саморазбирането, тя предлага в книгата си изключително оригинален анализ на проблема за формирането на националната идентичност, националната култура и националната държава, доказвайки например, че ако в законодателството на една държава се оглежда националното познание за самобитността на собствената култура (светски и религиозни ритуални, езиково и икономическо поведение), то неговата подмяна с чуждо (в случая се визира чисто автоматичната псевдохармонизация на българското законодателство с това на ЕС) не може да не ерозира националната самобитност."

Тодор НИКОЛОВ