Урокът по история

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД ИСТОРИЧЕСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Значението на историята като мост от миналото към бъдещето понастоящем се допълва от все по-ясно очертаващото се разбиране за нейната роля като модератор на перспективите за бъдещето. В този контекст въпросът за засилване на педагогическата и предметната страна в професионализма на преподавателите по история все по-тясно се обвързва с комплексния характер и промените в образованието като цяло.

В годините от последното десетилетие на XX век обучението на учителите по история, съдържанието на професионалните списания за преподаване на история и на учебниците по предмета са съсредоточени върху интензивно търсене на идеи за въвеждане на стратегии за иновативен и ефективен начин, по който да се преподава историята (Ван дер Руур 2003). Тази тенденция се обуславя от общия процес на глобализация, който изправя съвременното образование пред редица проблеми, свързани с уменията и социалните компетенции, които се изискват от гражданина на XXI век.

Предизвикателствата, пред които е изправено съвременното историческо образование, са свързани с:

• новото тълкуване на историята и особеното внимание, което се отделя на историята на XX век;

• търсенето на многовариантност и многоравнищност на преподаването, особено при противоречиви теми;

• мултикултурно, европейско и глобално измерение на интерпретиране на фактите;

• хармонизиране на местните, регионалните, националните и глобални гледни точки;

• отделяне специално място на равнопоставеността на половете, правата на човека и околната среда;

• обезпечаване на учебния процес със съвременни учебници и помагала;

• прилагане на новаторски подходи и активни стратегии на учене;

• използване на ИКТ (Ван дер Руур 1997; Еsker 2003).

Възможностите за адекватен отговор на предизвикателствата следва да се осмислят в контекста на поредната смяна на образователната парадигма и завършване на реформата в образователната система като цяло. Една от отправните посоки на този процес е свързана с преодоляване на традиционното разбиране за образованието и използване на интегриращи и динамични методи на преподаване и обучение с цел развиване социалните компетенции на младите хора за включване в гражданското общество.

Новите изисквания към разбирането за миналото рефлексират урока по история, засягайки неговите целеви и съдържателни компоненти. В контекста на задачите за модернизация на образованието съвременният урок се разглежда като механизъм за усвояване стандартите по история, за формиране компетенциите на ученика чрез индивидуален подход, с отчитане на неговите интереси и способности, така че на практика да се постигне цялостно развитие на личността, на нейните познавателни и съзидателни способности.

Общите подходи към организацията на съвременния урок по същество касаят и преподаването на история в училище. Те ориентират урока към:

• засилване на социалната насоченост, предполагаща повишаване готовността на младите хора за социално участие и развиване на комуникативната култура;

• практическа ориентираност на знанията, предполагаща оптимално съчетаване на фундаменталните и практически знания;

• целенасочено развиване на мисленето и практическите умения;

• разширяване колективните форми на работа и използване личния опит на учениците с цел адаптиране на проблемите към всекидневния живот;

• диференциране на процеса на обучение и увеличаване дела на самостоятелното участие на учениците при разработване на новата информация.