Поезия/Poesia

Двуезично второ и допълнено издание

Една от най-постоянните характеристики на тази поезия е употребата на диалога. Мария Виктория Атенсия не възвестява, нито проповядва или обяснява: повежда разговор с нещата, със своето собствено раздвоено аз. "Езикът постига реализирането си напълно само в диалога", твърдеше Хайдегер (Хьолдерлин и същността на поезията, стр.8). Склонността към диалогизиране се съгласува с подхода на поета към творчеството. Мария Виктория Атенсия счита всичко, което излиза насреща и, като същество със собствен живот. Това диктува известни стилистически методи: често одухотворяване или персонификация на нещата и включително на абстрактните същности: "Стяга своята корава гривна сбогомът и по-богата прави / пълнотата си на милост" (Равноделен такт, стр. 35).