Стихотворения 1955-2000

Родена в Малага през 1931 година, Мария Виктория Атенсия с живяла винаги в този крайбрежен град на юга, с кратки случайни периоди в най-близките му околности. Характерната „Пасаео де ла Фарола” подслонява сегашния й дом и терасата на жилището й се издига не само над кейовете, фара или фенера на пристанището, и морето, а непосредствено над „Кръстовището на Хорхе Гилиен”: самият Гилиен, от онази тераса, е успял да види приживе официалното наименоване в негова чест на онова кръстовище.

Мария Виктория започва да пише минала вече двадесетте си години и публикува веднага няколко първи стихотворения и тетрадки. Знаменателен крайъгълен камък за нея става книгата „Съучастничества” (1961), което се дължи на появата и в колекцията „Адонаис”, последвана от „Клисурата на англичаните” (от същата година), който се публикува в Малага, както и една много кратка нейна предишна стихосбирка. Атенсия се отдава оттогава на други занимания, като майка на четири деца и авиационен пилот с официален ранг. Включително пътешественическата и страст ще я отведе по пътища, които стигат до Стокхолм, до Танжер, до Ню Йорк, до Кьолн. Но поетическата и изява от 1961 година се прекъсва в продължение на петнадесет години от едно мълчание, което не се е оправдало достатъчно (Угалде, Разговори). Атенсия отбелязва, че е бил период на душевно обогатяване и на формиране чрез четивата и, и подчертава също, че нейният стил се е оказал несъвместим с така наречената „социална поезия”, преобладаваща в Испания през шестдесетте години (сп. „Тезаурус”, интервю 22). Дългото мълчание се прекъсва с Марта & Мария (1976): авторката признава, че е написала тази книга „в момент на напрегнатост и скръб пред едно възможно откъсване силом” от привичния и домашен порядък (Угалде, Разговори 6). След онова завръщане към поезията Мария Виктория пише и публикува изобилно.