Акценти:

Убийство в стил „рококо”

неизвестен роман на Румяна Узунова

Владимир Мацура, Из „Информаторът”

Йожен Йонеско, фрагменти

Наталия Андреева за Херман Хесе

Вихрен Чернокожев за Радой Ралин

Митко Новков за Палми Ранчев

На първа страница:

Голгота и Възкресение

Николай Райнов

Колкото по-големи злочестини нападат западните народи, с толкова по-голяма искреност нещастниците празнуват Страстната седмица и Великден. Те виждат в евангелските събития през последните дни от живота на Спасителя истински символи на историчната съдба, през която минава човечеството. Голготският Страдалец става вечен въплътител на страданията, изживявани от всички лица и народи, над които тежи бичът на насилието. И страдалците се утешават - „Щом има Разпятие, ще има и Възкресение!” Но, въпреки тази надежда, зачестилите поробвания на цели народи правят все по-горчив Великдена на европейските християни. Що е Възкресението? Не е ли то победа над тъмните сили, над властта на търгуващите с храма, над синедриона от слеповерци, милиардери, Пилатовци, Иродовци и фарисеи? Не е ли Възкресението начало на онова време, когато човек - надвил законите на грубата вещественост - ще се почувства напълно свободен: свободен да мисли, да твори, да облекчава страданията на другите, да спасява ония, които сами нямат сила да се спасят?

Човечеството не Живее с догми, а с истини. Като изхожда от четирите противоречиви повести, наречени „евангелия” - неведнъж писателите се домогваха да открият вечните истини в разказа за живота на Спасителя. Анри Барбюс, Ан Ринар, Джованни Папини, Ъптон Синклер, Ернест Ренан, Андрей Немоевски, Анатол Франс и редица още са се ровили в оскъдното исторично градиво, за да изнесат от миналото запазената истина. Срещу тях са се озлобявали критици - все невежествени люде, сектанти, на които е било богато плащано, за да защитават фанатичните догми. Малцина помнят днес имената на тия нищожници. А писателите ще бъдат помнени за дълго, може би - вечно, понеже са били вдъхновени. Те са били отведени на Голгота, разпънати са били на кръст, но не са били унищожени: след Разпятието иде Възкресение - човешкият свободен дух не познава смъртта, защото я е победил. Адовите врата няма никога да заклжючат великата идея: тя е свободна, като светлината, защото сама е светлина.

Кръстът не е изобретение на Пилата. Пилат е само унищожил този велик символ. Възкресението не е изобретение на християнската догматика: тя е само използвала една стара истина. Египтолозите намерихав храмовете и пирамидите край Нил големи дървени саркофази във вид на кръст. Историците на египетската религия разчетоха старото правило, по което е ставала (3-4000 години пр. Хр.) посветата във Великите тайни: ”Петимникът (кандидатът) ще бъде забързан на дървен кръст, ще умре на него, ще бъда погребан и ще слезе в подземния свят; след три денонощия ще бъде изведен из средата на покойниците.” И наистина, след като минат три деня и три нощи, разпънатият бил изнасян изпаднал в дълбок транс. Изваждали го от саркофага, в

който лежал; отнасяли го, та го слагали на чист въздух, пред източната страна на храмовата пирамида - и първите лъчи на изгряващото слънце падали Върху лицето му и го съживявали от дългия сън. Такова привързване на кръст и пробуждане за нов живот ставало и с посвещаемите в Мексико, Юкатан и Перу - дълго преди да се явят там християнски завоеватели. Повечето народи приемали Разпятието и Възкресението като факти от действителния живот на високоизраслия човек, който става с това първообраз на цялото човечество. Всеки, който смята за свое призвание да казва смело истината, без да се бои от силите на мрака, за който истината е винаги страшна, носи кръст - и го носи доблестно, безстрашно. И той върви към своята Голгота - и знае, че - ако го чака венец, тоя венец ще бъде от тръни, а не от рози или лаври. Но той знае, че у него живее една сила - сила над силите; тая сила ще възкресне, па и други ще възкреси. И - след като възкръсне - творецът на духовни и културни ценности ще пробуди у своите следовници даровете на Светаго Духа; те ще разбират всички езици, защото истината е една, на каквито езици и да бъде изразена. Под чуждите думи те веднага ще прочетат имената на Анна, Кайяфа, Ирода и Пилата; ще познаят Юда Искариот, зад каквито и маски да се крие; ще видят членовете на синедриона, независимо от облеклата, що носят. Никой не може да лиши жадуващото щастие и свобода човечество от онова, което е негово естествено право. Може водачите на човешкия дух да бъдат още дълго разпъвани и убивани, но някога това време ще се свърши. Мистичните „три деня” ще изтекат, па макар и след хиляди години. Човечеството чака тоя ден - истинския Великден на културата, светлината, истината и добротата. Тоя Великден е съдба на човечеството и той не може да не дойде. Христос възкресе, скъпи четци, Христос възкресе, приятели на злочестите народи! Христос възкресе, българи, за които българщината е синоним на разнасяне на светлина и всеобщо добро!

В. Литературен глас", бр. 429, 1939 г.