Народопсихологии

Любомир Котев е предприел едно мамещо пътешествие към бездните на българската душевност. Може би в самото начало и той не е съзнавал колко дълбоки са те. Но когато целта е ясна, а каузата - благородна, самото Провидение помага.

Огромна част от фрагментите са базирани върху съждения на световни афористични мислители като Шамфор, Ларошфуко, Лабрюйер, Монтен, Лихтенберг. Авторът често цитира и важни гледища на философи като Аристотел, Жан-Жак Русо, Лесинг, Емил Чоран, както и на писатели като Достоевски, Пушкин, Гогол, Толстой, Чехов, Исмаил Кадаре. И винаги търси националната съпоставка, спецификата на отечественото измерение. Тези паралели са много стойностни, тъй като разполагат характеристиките на българския дух и манталитет върху широк европейски и световен контекст. Единствено съпоставката с особеностите на други национални психологии може да ни обясни загадките на родната душа.

Щастливо е хрумването на Л. Котев да се рови и в приписки от XIV - XVIII век, из размисли на интересни фигури от родната ни история като Петър Дървингов, Димитър Зограф, Васил Дечов, Спиро Гулабчев, Атанас Буров, Михаил Греков, Христина Морфова, Филип Кутев и пр., и пр. Нашият автор е стигнал до проникновението, че е невъзможно да се изследват бездните на отечествената душа, ако се стъпва само върху размишленията на големи наши писатели и интелектуалци. Трябва да се осмисли и стопанската история на държавата, нейните природни особености и богатства и пряката връзка между географското разположение и психологическите състояния на нацията, много е важен опитът от войните и от; всички значителни национални и социални потресения - въстания, революции, преврати, контрапреврати, метежи...

„Народопсихология" заема особено място в книжнината през последните петнайсет години. Несъмнено томчето има голям интелектуален и творчески потенциал и тепърва ще бъде обект за анализ на научната критика. Дай Боже, яркият и неспокоен дух на Любомир Котев да продължи своите пътешествия из бездните на българската душевност.

ИВАН ГРАНИТСКИ