Махалата

Увлекателното духовно пътешествие на Любомир Котев - автор с необятно амплоа и неочаквани превъплъщения, - продължава, за да се завърне той при своята първа любов. Посветил се напоследък на есеистиката и народопсихологията, след литературно-критическите изследвания върху произведения на Вазов, Алеко Константинов, Чудомир, Йордан Йовков u Захарий Стоянов, след осемте книги с народоведски опити, след една книга-откровение, като „Multa paucis", след публицистичната „Ден-днешен", този многолик писател се връща при белетристиката. И това не е изненада за познавачите, защото той е автор на пет сборника с разкази, на първия постмодерен роман „Херострат-1972", а и на авангардните „Паралелни паранои", написани в съавторство с Христо Карастоянов. Стремежът към художествено-естетически предизвикателства и нестандартната нагласа на Любомир Котев всякога са го тласкали към нови и нови плодотворни експерименти и открития. Така се роди, преди време, книгата му „Амаркорд", преливаща от сладките и горчиви спомени на далечното детство, с която настоящата „Махалата" се родее, но подзаглавието „Носталгичен романс" не бива да ни подвежда. Защото ако „Амаркорд" бе интимен спомен, то „Махалата" е произведение, което не просто пресъздава, а се опитва да осмисли епически отминалото време...