Multa Paucis

Всички досегашни книги на Любомир Котев - сборниците с разкази, новелите, романите, народопсихологическите ескизи и прочее, и прочее, като че ли бяха подготовка за една по-особена книга. „Multa paucis“ - така е нарекъл новата си творба авторът. Много с малко, полифонично разклонено съдържание, заключено в елиптични и стегнати фрагменти. Четейки 1100 фрагмента, стигаме до неизбежното сравнение, че по съдържание и жанрова специфика тези артистични, заредени с философски екстраполации късове, напомнят фрагментите на Фридрих Ницше или Сьорен Киркегор - разбира се, при спазване на мащабите и историческата конкретика на времето. Новата книга на Любомир Котев е странна, понякога стряскаща, постоянно увличаща с непредвидимите криволици и втурвания на авторовото съзнание към нови и нови познания, книга провокираща към несекващ размисъл и работана съзнанието. Ако съмнението е глабното оръжие на мислещия човек, ще кажем, че Любомир Котев е един от най-съмняващите се и следователно най-мислещите съвременни български автори.

И ако трябва все пак да определим кой е лайтмотивът на тази книга, коя е всеобемащата метафора, ще кажем, че „Multa paucis“ е книга на непресторения и органичния възторг пред способността на човека да размишлява, да се съмнява, да играе (като по този начин най-пълно се самопостига и самоопознава), книга, която категорично отхвърля преднамерения епатаж на чичовщината и на байганеещите се парвенюта - новобогаташи, а издига в култ таланта на разума.

„Multa paucis“ - книга, която без съмнение ще разтърси заспалото съвременно българско общество и ще хвърли камък в литературното блато.

Иван Гранитски