Сонатите и партитите за соло цигулка от Йохан Себастиан Бах – история, проблематика, същност, значение

ПРЕДГОВОР

Както вероятно подсказва заглавието, настоящият труд не предлага на разлистилия го читател леко или популярно четиво. Той сумира голям обем от разнородна информация, анализи и разсъждения, насочени към по-нататъшно детайлирано опознаване и изясняване на извънредно сложната художествено-техническа проблематика в творбите за соло цигулка от Й. С. Бах.

Всеки цигулар, пък и всеки музикант изобщо, който притежава дълговременен опит от задълбочено общуване с текста и музикалното съдържание на трите сонати и трите партити, би трябвало да изпитва определена неудовлетвореност от равнището, на което тези безсмъртни шедьоври битуват на концертния подиум, в безчислените звукозаписи на няколко генерации концертиращи артисти, а най-вече в ежедневната учебна практика на средните и висши музикално-образователни заведения. Причините за това са много, но основната от тях се съдържа в обстоятелството, че именно знаменитият цикъл "Шест сола за цигулка без акомпаниращ бас" представлява онази пресечна точка, в която се фокусират всички трудни проблеми, свързани с особеностите на музикалния език; неортодоксалния (според днешните разбирания) нотопис; сложната композиционна техника и още цял ред характерности в музикалната практика на Баховото съвремие или в неговата лична такава. Техническите трудности, които съпътствуват реализацията на полифонична по естество музика посредством инструмент с хомофонна природа, усложняват още повече нещата, а 150-годишната рутинна тенденция към даване преднина на „цигуларските елементи" в трактовката и изпълнението фактически ограничава възможностите за съответствуващо натурализиране в сферата на високия музикантски професионализъм и стиловото своеобразие на късния Барок. Всестранното запознаване и духовното сближение с естетическия свят, с предпочитанията и уменията на И. С. Бах и неговите изтъкнати съвременници съставляват единствената алтернатива, която води до тъждествено разбиране и адекватно пресъздаване на неоценимото музикално наследство, оставено за следващите поколения от онова далечно време. Това обаче предполага значително интелектуално напрежение при усвояването на една неизбежно необходима за съвременния музикант специална информация - добавка към добре развитите инструментални възможности и безусловно задължителните основни познания по музикален анализ и полифония.

...

Авторът