Цветя на злото

Поредица Арс поетика

Сред гробницата тъмна на скръбта,

където мен Съдбата заточи ме,

където лъч не трепва и Нощта

е господарката със странно име,

а аз - художник на насмешлив бог,

осъден да рисувам върху мрака;

където сам като готвач жесток

сърцето си варя, че глад ме чака,

понякога пристъпва нежна, кротка

виделина - тъй както днес проблясна!

И докато израсне тя - една! –

по леката и източна походка

познавам свойта гостенка прекрасна:

макар и черна - все пак светлина.

Шарл Бодлер (1821-1867) е един от най-влиятелните френски поети на 19. век, критик и преводач. Наричат го „баща на модерния критицизъм”. Заедно със Стефан Маларме и Пол Верлен, под влияние на Едгар Алън По, формират движението на френските декаденти от 19. век. Книгата на Бодлер „Цветя на злото” (1857) е вероятно най-значителната поетична колекция, публикувана в Европа през 19. век, оказала силно влияние на следващите поколения поети, а „Малки поеми в проза” (1868) е най-успешният и новаторски ранен експеримент върху поетична проза за времето. Бодлер е преобладаващо поет на града, а илюзорната безнравственост, с която е окачествявана неговата поезия, разкрива всъщност чувствителността на един дълбоко морален дух. Краткият му бурен живот е изпълнен с драми и конфликти - от финансови катастрофи до преследване за непристойност и богохулство заради някои от творбите му, забранени за публикуване във Франция до 1949 г. Дълго след неговата смърт мнозина го критикуват като певец на порока и тъмните страни на живота; но други го виждат като поет на съвременната цивилизация, който се обръща към хората от следващия 20. век.