Цветя на злото. Малки поеми в проза

Шарл Бодлер издъхва на 40 години в ръцете на майка си на 31 август 1867 година. Дали през този последен ден на лятото е успял да докосне своя "последен златен лъч...", към който така трескаво се беше стремил? Смъртта не пуска Бодлер в есента — сезона, който винаги го е оживявал за творчество и прозрения; може би се е страхувала, че там властвува той и отново ще докаже нейното безсилие? Няма да гадаем. Студените дъждове не оплакват своя поет, камбаните не се мятат като бездомни духове, които захвърлят срещу небето ужасния си вой. Кръгът е затнорен, блудният син се е завърнал у дома и ако, човек отиде на гробището Монпарнас, ще види, че семейството е погребало добрия си син Шарл. И нищо повече. Но паметникът на поета не е от камък. Направен е от сплав, в която читателите спояват любов, надежди и разбиране — това, което най-много липсва на поета приживе.