Цветя на злото

Българските съответствия на безсмъртните творби в „Цветя на злото“ са дело на поета Кирил Кадийски и отдавна са неотменна част от българското културно наследство. Съхранили непокътнато словото на Бодлер, текстовете са останали незасегнати от патината на времето в своето десетилетно българско битие. Поетът знае, че идеалният свят е само мечта – нещото, към което трябва да се стремим, защото за твореца пътят към идеала е по-важен, отколкото неговото осъществяване, а участта ни е отредила да живеем и в един друг, по-осезаем, и затова по-мъчителен свят. И в него трябва да ни вълнуват само ония, чието страдание е равно може би на нашите душевни терзания. Но дали стремежът да облекчим тяхното състояние – при цялата безизходица! – дори само със своето състрадание не е инстинктивна, неутолима жажда да помогнем на самите себе си, да очистим съвестта си от злините, които, волю или неволю, сме причинили на другите? Голямото изкуство започва след фактите, както истинският живот – може би – е отвъд видимата действителност.

Шарл Бодлер (1821-1867) e бележит френски поет, художествен критик и преводач. „Данте на една пропаднала епоха“ по думите на Барбе д’Орвили, „обърнат към класицизма, подхранван от романтизма“, на кръстопътя между парнасизма и символизма, певец на „модерността“, той заема първостепенно място сред френските поети. Днес Шарл Бодлер би навършил 200 години, ако Смъртта, с която той приживе така охотно флиртува, не бе прекъснала нишката на живота му без време. За поколенията той ще остане завинаги екстравагантният денди и бунтар, преобърнал представите за поезия на цял един век, а и на следващите, със своите болезнено прелестни „Цветя на злото“.