Музиката на горните сърца

Ако оприлича свободно композицията на тази книга на една средновековна музикална форма - мотета - бих могла да кажа, че водещият глас в нея е изразът подходяща църковна музика. Върху него израстват останалите гласове: историческият, който проследява каква е била идеята за подходящото през различните исторически епохи, и теоретичният - онзи, който се интересува от подходящия подход за изследването на самата музика.

Съкратеният до две думи отговор, който Съборът в Трент (в църковна наредба, оповестена през септември 1562 година) дава на въпроса за това, което прави музиката подходяща за изпълнение в църквата - а то е в съюза между ползата и удоволствието, - преминава през историческите превратности в идеите за музиката чак до днес. Но колко различно може да бъде тълкуван той в различните мисловни системи, в колко горещи спорове може да бъде въвлечен тогаба, когато е пресрещнат от друг въпрос - за това, каква е същността на "самата музика"...