Музикалният разум | Musical Reason

„Ние чуваме само себе си. Защото ставаме постепенно слепи за външното. Всичко останало, което все още има образ за нас, изостава около нас. То не е нещо така определимо, не е така мъгляво, реещо се, топло, тъмно, безплътно, както моето чувство за него, което, винаги тъкмо моето, е винаги така осъзнато. То е нещо си, един непознат опит... Но тонът пламва от нас, чутият тон, не тонът сам по себе си и не неговите форми. И все пак той ни сочи нашия път без чужди средства, показва ни нашата вътрешна историческа пътека като пламък, в който не трептящият въздух, а ние самите започваме да трептим - и захвърляме маската.”

- Ернст Блох, „Духът на утопията”

***

"We hear only ourselves. For we are gradually becoming blind to the outside. Whatever else we still shape leads back around us. It is not exactly as readily individual, not exactly as hazy, hovering, warm, dark, and incorporeal as my feeling of always being just myself always just conscious. It is a stuff, an alien experience... But the note flares out of us, the heard note, not the note itself or its forms. Yet it shows us our way without alien means, shows us our historically inner path as a flame in which not the vibrating air but we ourselves begin to tremble, and throw off our coats."

- Ernst Bloch, "The Spirit of Utopia"