Гръб

Ако очаквате от книжката „Гръб” да блика лековат естраден хумор, породен от случки, които да ви развеселят и разсмеят от сърце, значи надеждите ви ще останат неоправдани.

Малкият човек в клещите на нашенската демокрация – това е лайтмотивът на непретенциозното издание на авторката Надежда Радева.

Болка и тъга остава в читателя накрая. Като че ли някой е разтворил кървящите рани в душата му. Мнозина биха идентифицирали живота си с този, на смачканите герои от книгата. Част от разказите са писани преди 8 и повече години, но и те са актуални днес. Това е най-безнадеждното – нищо в човешките взаимоотношения, в човешкия морал не се е променило към по-добро.

Иронизирайки, авторката се опитва по-малко да ни горчи лекарството, което ни поднася – съвсем вероятни истории за малкия човек. Дори да е трудолюбив, енергичен, предприемчив и позитивен, той е подтиснат от бюрокрацията и абсурдните закони. Неговите мечти могат да се реализират само в сферата на фантастиката.

Журналистическият поглед на Радева не й е позволил да пропусне манипулативната роля на платените масмедии и техния стремеж да промиват мозъци. Алтернативата на долнопробните сапунени сериали са ужасните новини, които се случват в милата ни татковина: всеки ден – наркотрафиканти, кражби, насилия, убийства. Човек цъка като адска машина, четейки измислените сензации във вестниците. За предпочитане са глупавите сериали. Дали пък това не е целта – една затъпяла нация?

Осем от 14-те разказа са в първо лице единствено число.

Надежда Радева е вложила частица от поетичната си душа и в своите герои. Пестеливо, с малко думи тя гради точни психологически портрети, мъченици на прехода: Петърчо, който е без гръб, мечтателното сираче Роки Фелеров, бай Миле с въпроса към себе си – жив ли е или умрял, чистачката леля Ванче, която работи със замах, конюнктурният поет Делчо Рабоделчев, нещатният журналист-самоубиец…

А дали ще изпием до дъно горчивата чаша с лекарството, всеки може сам за себе си да реши.

Хачик ЛЕБИКЯН