Дървото на живота

Софийския университет “Св. Климент Охридски” завършва руска филология (1952), свързва се младежките литературни среди. Започва работа в литературната редакция на Националното Радио (1951-1955), излиза първата ú стихосбирка “Пълнолетие” (1952), приета е в Съюза на българските писатели. Две години (1956-1958) живее със семейството си в Русе, кореспондент е на в. “Народна култура”.

Работи още в литературното списание “Септември” (1959-1975) и в сп. “Отечество” (1975-1986). Публикува, освен поезия, публицистика и преводи, главно на руски език. Членува в съюзите на журналистите и преводачите. Пътува много из страната, среща се с почитатели на поезията в почти всички наши градове, изнася и самостоятелни авторски рецитали.

Станка Пенчева е автор на 27 стихосбирки, 3 книги с публицистика, една – с автобиографична проза, повест за деца. Отделни нейни творби са превеждани на руски, румънски, белоруски, английски, арабски, португалски, полски, шведски, хинди, испански, турски, френски, латвийски, украйнски, полски, чешки, словашки, сърбохърватски и др. Има стихосбирки на грузински език.

Вече и аз мисля за това, за което пише моят Марк Аврелий: „Близко е времето, когато ще забравиш всичко, когато всичко ще забрави теб. " Според будизма, човешките мъки били осем: раждане, старост, болест, смърт, раздяла на влюбени, сблъсък с омразата, непостигнати желания, духовно съзряване. Като гледам, повечето ги познавам. Остават ми двете последни: духовното съзряване и смъртта. Второто поне е сигурно.

Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот - това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не „благодарение на... ", а „въпреки че... ". Дано наистина е така.