Лице и опако

Един свободен дух не се предава

Като героя на един от разказите в книгата си Любен Лачански е обречен да долавя

най-чистите тонове, да усеща дори трепета на падащо листо, и дъха политаща перушинка.

Дадената му от Бога уникална дарба е привилегия, защото благодарение на нея постоянно ни изненадва с неочаквани открития за света. Но тя е и изтезание, защото абсолютния поетичен слух е терзан от грозната и мръсна какафония на живота.Лачански не се примиряна с нея, атакува я, осмива я, подиграва я, жлъчно я иронизира. И тя не му прощава, вгорчавайки бита му с бедност и безработица.Но спасението му е в ненакърнената чистота на неговата душевност, даряваща го с вътрешна хармония и сигурност.Гордо ми е, че в многомилионния ни град с нравствените и политическите му миязми един свободен дух не се предава, а заразява и нас с вяра и надежда.Истинският творец повече не може да стори,но не е ли това най-необходимото ни в човешкия живот!