Българският комунизъм - социокултурни черти и властова траектория

Професор в Софийския университет, гост-професор в ЕНЕSS (Париж), Директор на Института за изследване на близкото минало, основател и ръководител на форума „Софийски диалози".

Създаден през есента на 2005г., Институтът за изследва не на близкото минало идва да запълни една все по-осезаема липса в академичния и в обществения ни живот. Комунистическото минало е загърбено, но не е осмисле но и преодоляно, не е изживяно като манталитет и продължава да се възпроизвежда под различни форми. На фона на общественото мълчание за комунизма и сблъсъка на различни частни памети и стратегии за манипулирането им се появяват поколения без историческа памет. Ще бъде жалко, ако преминат през историята или по-точно историята премине през тях, без да разберат какво точно им се е случило. Институтът си поставя за цел насърчаването и подпомагането на изследванията в областта на съвременната българска история, както и методологическото обновяване и обогатяване на тези изследвания. Стремежът ни е да помогнем на младите хора в България и на всеки четящ и любознателен гражданин да получат адекватно познание за отминалия период. Поредицата МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО, осъществявана съвместно с Институт „Отворено общество", ще предлага резултатите от извършваните изследвания.

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДГОВОР: ЗА ХАРАКТЕРА Е ЦЕЛИТЕ НА КНИГАТА

ПЪРВА ЧАСТ: УСТАНОВЯВАНЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ. «НАРОДНА ДЕМОКРАЦИЯ» И ТОТАЛИТАРНО ГОСПОДСТВО

I. Властова траектория на комунистическия режим в България

II. Началото: преврат, народно въстание, окупация или революция?

Комунистическата съпротива – днешната война на цифри и техните интерпретации

Реторики на героизиране и стратегии на виктимизиране

Контекстите на българското и югославското съпротивителни движения

Девети септември – един предизвестен разпад

За смисъла на понятията

III. Курс към мобилизиране на масите

Партията от нов тип – основно оръжие на комунистическата хегемония

Курс към масовизиране на комунистическата партия и национализиране на масите

Социален деконструктивизъм и дълбока криза на идентичността

Съблазняване и ентусиазиране на масите

Политическа употреба на егалитарните нагласи

Неизбежният данък на идеализма

Социалният миметизъм – оръжие за оцеляване

Интелектуалците и комунистическата власт

Двата антифашизма и днешните опити за пресемантизиране на «деня на победата»

IV. Революционно насилие и тоталитарен произвол

Дивото правосъдие и неговите мишени

Културни предпоставки на насилието

Колко са действителните жертви

Народният съд – продължение на дивото правосъдие с други средства

Народният съд и Нюрнбергският процес

Фашист – една генерализираща метафора

Експроприацията – символна форма на класов геноцид

V. Димитров и Сталин. Тоталитарната личност и «народната демокрация»

Дневникът на Георги Димитров

Георги Димитров – творение на Сталин

Две родини, два дълга

За природата на народната демокрация

Последният урок на Сталин

Семантичната двойственост на понятието народ

VI. Аграризъм, комунизъм, аграркомунизъм

БЗНС и БРП(к). Из история на отношенията – прилики, отлики, съперничество

Александър Стамболийски и идеологията на аграризма

Борба за селските маси. Опити за реанимиране на аграризма в границите на Отечествения фронт

Разединение и разгром на земеделското движение

Новата роля на сдружените земеделци в комунистическата стратегия

Аграркомунизмът – български вариант на комунизма

VII. Съветизацията на България – основен ресурс на комунистическата власт

Обективни и субективни предпоставки за бързата съветизация на страната

VIII. Изплитане на тоталитарната мрежа

Разрушаване на социалната структура и алиениране на обществото

Народна демокрация и тоталитаризъм

Малките страни и тоталитаризмът

Имитативността на режима като фактор за смекчаването му

ВТОРА ЧАСТ: РЕАЛНИЯТ СОЦИАЛИЗЪМ ИЛИ КРАЯТ НА КОМУНИСТИЧЕСКОТО МЕЧТАЕНЕ

ІХ. Форсирана индустриализация и социално инженерство

Насилствено акумулиране на финансови ресурси

Един важен ресурс – национализирането на масите

Човешката цена на комунистическия растеж

Процесите на миграция и акултурация в призмата на изкуството

Комунизмът – хитрост на историята?

«Ние построихме две Българии»: зад кулисите на пропагандната реторика

Х. Консенсус около нормите на режима през 60-те години: корумпиране на обществото

Групови и индивидуални стратегии за включване в консенсуса

Социална политика в «служба на народа»

Корумпиране на масите

Купуване на политическата лоялност

Общество на генерализираната корупция

Природата на политическия режим и характерът на социалната политика

Социалните придобивки от времето на комунизма в изпитанията на прехода

ХI. Посланията на понятието «реален социализъм»

Археология на понятието

Прочити «отгоре» и «отдолу» на понятието «реален социализъм»

Контекстуални значения на понятието «реален социализъм»

Краят на комунистическото мечтаене

ХІI. Социална структура на «реалния социализъм»

Работниците и селяните - две «дружески класи»

Номенклатурата – една нова класа?

Комунистическата собственост – ничия собственост

Социални страти или социални роли

Комунистическото общество – аморфен агрегат от индивиди

ХIII. Масовизиране и бюрократизиране на комунистическата партия и обществените последици от това

Синдромът «Галилео Галилей»

Разцепване на партийните елити. Увеличаваща се пропаст между ръководния апарат и партийната база

Апаратчици и технократи. Кадровите рокади и социалните им последици

ХIV. Граници на комунистическата политическа модернизация

Разминаване на процесите на индустриализация и модернизация

Имитативната модернизация

Липсващият субект на реформите

ЕПИЛОГ

ЕДИН ПРЕДИЗВЕСТЕН КРАЙ – КОМУНИЗМЪТ ПРЕД НЕРАЗРЕШИМА ДИЛЕМА

Ивайло Знеполски, „Българският комунизъм: социокултурни черти и властова траектория", изд. „Сиела", Институт за изследване на близкото минало, 2008, 360 с, 15лв. Появи се първото изследване, което с концептуален размах разказва и анализира целия български комунизъм. Панорамата е внушителна: социална критика и културна история, Политология и история на понятията - всички работещи инструменти на социалните науки са включени в дълбинния анализ на Знеполски. Прелестните места в изложението са малките истории на отделни личности - от Георги Димитров до Славка Славова, чрез които комунизмът започва да говори и жестикулира на живо. Виртуозното композиране на големи и малки сюжети превръща книгата в особено концептуално четиво - едновременно учебник, но и книга за удоволствие. Учебник за удоволствие. Първата проницателна съвременна теория за българския комунизъм.

Из „Литературен вестник, 2008/брой 21”