Тоталитаризмът - Хана Арент, Ерик Вьогелин, Реймон Арон

„Днес все по-често в публичното пространство по един или друг повод се сблъскваме с позоваването на думата тоталитаризъм и това е свързано не с отпращане към практиките или събитията от познатите ни класически тоталитарни режими на ХХ век, а към практики или събития в страни с либерален режим и дълбоко вкоренена в историята им демокрация, както и към страни от бившия съветски блок, стъпили на пътя на демокрацията и в една или друга степен затрудняващи се да консолидират демократичните си институции. Логично възниква въпросът - на какво се дължи това: на непознаване на близката история на ХХ век или на опити за ревизиране смисъла на едно утвърдено в политическата наука понятие. Понятието тоталитаризъм не е ли на път да загуби научния си характер, постепенно превръщайки се в една разширена политическа метафора, изразяваща по-скоро раздразнение и емоционална реакция по отношение на съвременни нагласи, факти или явления? Или става въпрос за интуитивно уловени промени в социален и политически план, извикващи призрака на тоталитаризма в различни национални, социални или политически контексти, отличаващи се радикално от контекстите, в които са възникнали старите тоталитаризми. За да проверим тези хипотези е необходимо преди всичко да се върнем отново към теоретиците, създали тоталитарната теория, и да потърсим внимателно отговори в набелязаните от тях уроци за времето след тоталитаризма. Все неща оставали малко встрани при ранното им четене поради ангажираност с морална и политическа оценка, както и радикална присъда на феномена, чиито непосредствени свидетели и потърпевши бяха по-възрастните поколения. Поради това в повечето случаи в публичното пространство, не само у нас, циркулират опростени версии, редуциращи сложни по същество теории до няколко общи положения, най-често за непосредствена политическа употреба. Целта ми е да повдигна завесата пред дълбочината и проблематичността и на най-влиятелните тоталитарни теории, както и върху характера на водещите им мотиви и набелязаните цели. Сложно мислене, непощадено от колебания, противоречия, влияния и промени, подлагано на критики и само изграждано в духа на полемика. Внимателното четене на текстовете на създателите на тоталитарната теория показва, че са писани с оглед и на времето след това, времето след тоталитаризма, когато неговата реалност и неговите практики ще бъдат зад гърба им, но сянката му ще продължава да пада върху новия живот.

В центъра на това изследване са трудовете на трима изследователи на тоталитаризма, трима начинатели - Хана Арент, Ерик Вьогелин и Реймон Арон, много различни автори, ярки индивидуалности, чиито срещи и сблъсъци спомогнаха теорията за тоталитаризма да не се появи като догматична дисциплина, а като проблемно поле, отворено към нови аспекти и към динамиката на промените във времето.”

- из книгата

***

Съдържание:

ВЪВЕДЕНИЕ. Тоталитаризмът като теория и проблемно поле

Първа част. ХАНА АРЕНТ. ОТ ПОЛИТИЧЕСКОТО ПОНЯТИЕ КЪМ СЪЗДАВАНЕТО НА ТОТАЛИТАРНАТА ТЕОРИЯ

Процеп между традицията и модерността

За същността на тоталитарната идеология

Тоталитарната организация – структура и организационни функции

Съблазняване и манипулиране – подчиняване на масите

Масовият терор. Природата и принципите на действие на тоталитаризма

За същността на един „безпрецедентен режим“

Абсолютното зло. Концентрационните лагери – експерименталната лаборатория на тоталитаризма

Спорът за „човешката природа“. Статутът на човека в модерния свят

Абсолютното зло и неговото банално всекидневно лице. Проблемът за разпределяни на вината между системата и индивида

За метода на Хана Арент. Отново към въпроса за същността на тоталитаризма

Втора част. ЕРИК ВЬОГЕЛИН. ПОЛИТИЧЕСКИТЕ РЕЛИГИИ, ТОТАЛИТАРИЗМЪТ И КРИЗАТА НА МОДЕРНОСТТА

Тоталитаризъм и автокрация

За политическите репрезентации, или антропологичните корени на тоталитаризма

Политическите религии

Цивилизационните корени на тоталитаризма

Измамната трансцендентност на тоталитаризма, или методът на „догмо-машината“

Тоталитаризмът и съучастничеството на обществото. Процес на общо морално деградиране

Тоталитаризмът и моралното пропадане на Църквата

Хитлер и германците. За аурата и функцията на тоталитарния вожд

Тоталитаризмът не е исторически неизбежен

Актуалността на тоталитарната заплаха. За методът на Вьогелин

За връзката между модерността и традицията. Ерик Вьогелин и Макс Вебер

Трета част. РЕЙМОН АРОН. ДА МИСЛИМ ЗАЕДНО ДЕМОКРАЦИЯТА И ТОТАЛИТАРИЗМА

ПОЛИТИЧЕСКА СОЦИОЛОГИЯ НА ТОТАЛИТАРИЗМА СЛЕД СТАЛИН

За характера на светските религии

Политическата социология като педагогическа стратегия

Природата на тоталитаризма според структурния му модел

За природата на бюрократичния тоталитаризъм

Прагматизмът на идеологията – или идеологията като инструмент за действие в конкретни обстоятелства

Идеология и терор

Тоталитарната икономика или за „бюрократичния абсолютизъм“

Индустриално общество и тоталитарна държава

За промените в съветската система

Либералният песимизъм на Реймон Арон: тоталитаризмът като постдемократичен феномен

Сянката на тоталитаризмът