Романи – семиотични прочити. Умберто Еко, маркиз дьо Сад, Владимир Набоков, Юлия Кръстива, Артър Конан Дойл и други...

В новата книга на проф. Ивайло Знеполски се изследва връзката между критика и интерпретация.

Редица прочути романи от световната литература, белязали българското десетилетие от втората половина на 80-те и началото на 90-те години, както и един от най-популярните жанрове – класическият детективски роман и неговите съвременни превъплъщения, са разгледани в светлината на структурализма и семиотичната теория.

Между тезите на Рорти за употребата на текста и на Барт за неговата неизчерпаема множественост и свободната игра на смисъла авторът предлага интерпретация, опряна на големите наративни фигури, които осигуряват връзка между текста и контекста и са основа за съчетаването на семиотичния подход със социологията, философията, политологията и психоанализата. През тази призма се открояват големите теми за любовта и секса, за насилието, за връзката между власт и изкуство, за престъплението и наказанието, за социалните отдушници и за съдбата на романа в неговите постмодерни вариации.

Проф. д-р Ивайло Знеполски е директор на Института за изследване на близкото минало и организатор на Форум „Софийски диалози”. Има множество публикации в областта на медиите, киното, теория на културата, семиотика и история на идеите. Последни публикации: „Как се променят нещата“, т. I и II (Сиела/ИИБМ, 2016), „Историкът и множественото минало” (Сиела/ИИБМ, 2017) и „Bulgaria under Communism” (ed.) (Routledge, London, 2018).